Туристически забележителности

 

Община Невестино Туристически Информационен Център

СЕЛСКИ ТУРИЗЪМ, ПЛАНИНА, ОТДИХ И ПОЧИВКА

Лиляч – село в Невестинска община в Кюстендилската котловина, точно от Кюстендил, в южното подножие на

Конявската планина. В регистрите се споменава от 1576г.

 

  

 Лилячка река е приток на р. Струма. Води началото си от връх Виден / 1487г.в Конявската планина. Влива се в р. Струма при с. Невестино. Има изграден микроязовир с дължина 14м. наклон – 70%, има малък отток. Отстои на около 500м. от края на селото. Пътят за църквата минава по язовирната стена. На още 500-800м. в боровата гора е църквата „Св. Георги Победоносец“, а непосредствено до нея са скалните образувания и „провиралката“.

В землището на с. Лиляч има интересни скални образувания, намират се при църквата „Св. Георги Победоносец“. Легендите изобилстват за строежа на църквата ,за „провиралката“ и чудесата, дошли през годините при нас. Разказват, че когато селяните преди 130 години решиха да изградят солидна сграда на църквата, пратили пратеници в София в синода да решат спора къде да се построи новата църква. Спорили махалите къде да бъде. Отговорът бил ясен и бърз. Църквата да бъде на мястото на старата дървена църква там при скалите. Предания гласят, че някога там е имало тракийско светилище и се използва някаква енергийна мощ. И до днес, през годините, макар и позабравено, мястото е свято по своето. Някаква своеобразна сила, която кара човека да почувства успокоение и синхрон с природата и вътрешния си мир.Преданието за провиралката е простичко. Жените, които отиват там, трябва да вярват- така казва дядо Данчо от Лиляч. В ранни зори от 05. 05. до 10. 05. се отива при скалите. Трябва да бъде определено момче неженено и да бъде избрано за побратим. Майката на младата жена трябва да приготви дар за побратим – нещо бяло.Да омеси питка за здраве. Когато вече са при скалите, първи минава побратима и след това младата жена. Побратима се дарява с дар и се захранва всички с питката за здраве. Палят се свещи в църквата. Ритуалът може да бъде прав и за здраве срещу всички големи християнски празници и

чудото се случило.

Не пречи да вярваме и да се моля, когато става дума за най-ценното нещо в света – децата. Те самите са цялото чудо. Идват на този свят като бял лист хартия и ни учат на вяра, добро и обич. Те, малките човечета, за които сме готови и в огъня да идем, за да им дадем живот. Преданието гласи, че великият Римски пълководец Юстиниан е довеждал жена си в село Лиляч и е имал наследник. Мястото е заобиколено от борова гора. Намира се на една голяма ливада. Красиво е през цялата година, но пролетта е изумително. Зеленина, небе и един огромен безкрай. Отивайки там, човек се чувства изгубен в безкрая. Но отивайки с вяра в бога и доброто, може да очаква само добро. Достатъчно е да останеш за кратко, за да усетиш покоя. Можеш да довериш болките и тревожите си на това свято място и да си тръгнеш с лекарството. На празника на 05 май (винаги на 05 май),когато се хванем за ръка на хорото – там е силата ни. Един до друг, ръка за ръка, с вяра в доброто. Дядо Данчо си спомня за каруците и двуколките през годините, които са идвали като на празник в село Лиляч. Хорската памет е жива и да отидем при изворите на доброто никога не е късно.Вярвайте!Поискайте и ще Ви бъде дадено!

 

 

с.Пастух

Място за отдих и почивка

Пастушко ханче - с.Пастух

Миревата къща с.Невестино

Място за риболов

ПЕЩЕРИТЕ - СВОЕОБРАЗНА УКРАСА НА ОСОГОВСКАТА ПЛАНИНА

 

Голямото разнообразие на геоложката основа на Осоговската планина е дала дълбок отпечатък върху особеностите и разнообразието на релефа и. Така например районът от планината, обхващаща част от землищата на селата Страдалово, Смоличано, Илия и Ветрен е известен със своя карстов отпечатък, изразяващ се главно в редица пещери. Образуването на пещерите е било резултат от действието на водата върху основния скален състав -доломитите.
В района на с.Страдалово по-известни са пропастните пещери: “Мечата дупка”-спускането в която е извънредно опасно, поради редица скални отломъци в тази местност; тази в местността “Люляка” и пещерата “Цея”, чиито вход е декориран от тъмновиолетовите цветове на дивите орхидеи. Интересна е и двувходовата пропастна пещера “Кацата”, на която единия вход е на юг, а другата-от североизток.
Уникална по своето образование, с богата вътрешна украса е пещерата “Приказна” край с.Смоличано. Намира с в скалата от която скача малкия, но красив водопад “Св. Яна” и отстояща от р.Елешница на около 20 м. Пещерата е хоризонтална, разклонена, едноетажна, с дължина около 17м. Същата е извънредно влажна, с капеща вода от тавана и . Нейното богатство се състои в сталагмитите, украсяващи пода и в дендритите, представляващи дървовидни кристални форми , анемолитите и хеликтитите. В пещерата живее и колония от прилепи.
Зад пещерата “Приказна”, току над светената вода е отвори на наклонената с дължина около 48 м.пещера “Св. Яна”. Тя е неразклонена, едноетажна и влажна.

“ГОЛЯМАТА” ПЕЩЕРА В ОСОГОВСКАТА ПЛАНИНА

В най-крайните югоизточни части на Осоговската планина, на границата на землищата на кюстендилските крайгранични села / има се в предвид границата с република Македония/ Ветрен и Илия се намира “Голямата “ пещера. Така е наименована от спелеолозите на пещерния клуб при туристическото дружество “Еделвайс” гр.София, които през 70-те години на изминалия век подробно я проучиха и картиниха. Сред местното селище пещерата е известно под името Илийската пещера, отворът на който е насочен към разположението под нея в източна посока с.Илия.
Пещерата се намира на надморска височина 1 270 м., на няколко десетки метра под издигащия се на север от нея голям каменист връх “Човека” /1334м./, чиито западни дълбини са обкичени с иглолистни гори. Ниско под върха водят началото си реките: Каровска река -на запад, Мала река -на северозапад и Джебряна на североизток.
Входът на пещерата се обръща към изток и от него се открива прекрасна гледка към долината на река, Речица служи за границата между Осоговската и Влахина планина, а в далечината и към масива на Рила планина.
Таванът на пещерата непосредствено до входа е пробит, чрез който отворът частично се осветява началото на пещерата. Тя е едноетажна, суха, неразклонена, с дължина 54 м., ширина 15 м. и височина от 3 до 20 м.
Характерни пещерни образования в залата липсват и голяма част от тавана и е опушен от палените в пещерата огньове и от пушека на борина, което местното население е използвано за осветление. Точно срещу входа на пещерата, в дъното на залата се намира тесен проход, който почти е запълнен с пръст и придвижването по-нататък е невъзможно. По всяка вероятност за изграждането на процепа е резултат от няколкократните похождения на иманяри.
В края на изтеклия век пещерата е обект на задълбочени археологически проучвания, в резултат на които е доказано, че е използвана за жилище на праисторическия човек от около ІV в. преди новата ера.
Съществувано доказателство за обитаването на пещерата от човека са находките на оръдия на труда от кост, камък и кремък -шила, ножове, длета и пр., а така също и множество керамични фрагменти.
За пещерата и до днес сред местното население се носят най-различни легенди, от рода на тези свързани с пускането на куче в пещерата, което уж било излязло в другия край на планинския масив, намиращ се на територията на Република Македония.
Позовавайки се на резултатите, през 1971 година компетентните органи са обявили за защитен природен обект.
С моторни превозни средства с повишена проходимост, като се намали през с.Ветрен /47 км. от гр.Кюстендил/ и след около 4 км. стръмен и изровен черен път може да се стигне до подножието на пещерата. Пешеходното разстояние от автоспирката в с.Ветрен през мах.”Смиленска” до пещерата се изминава за около 1,30 часа. За изходен пункт за пещерата може да се използва и с.Илия ,което се случи през мах.”Делийска” и през дребна дъбова и габерова гора се излиза на пещерата за около 2 часа.
Обществен автобусен транспорт за с.Ветрен има в сряда сутрин и вечер, в събота сутрин и неделя вечер, а за с.Илия-ежедневно сутрин и вечер.
Желателното е пещерата да не се посещава през студените зимни дни, тъй като като нарушава зимния сън на живеещите в пещерната колония от прилепи, което се отразява отрицателно на жизнения им статус.
В непосредствена близост до „Голямата” пещера, но затънтена в храсталаците е и пещерата „Змийската дупка”, чието наименование се показва за какво става дума. Пещерата е хоризонтална, разклонена, суха, с дължина около 27 м.. Закътаността и , южното изложение и наличието на диви животни показват, че тя е често посещавана от тях.
В района на пещерата през месец май цъфти българския ендемит -урумовото лале, етническата тлъстига е включена в европейския списък на ендемитните растения, червения божур и други редки растения.

ЧЕТИРСКАТА ПЕЩЕРА

В землището на с.Четирци и в крайните североизточни издънки на Осоговската планина, там където най-ниската и част се облива от водите на р. Елешница и Струма, се намира Четирската пещера. Сред спелеолозите в нашата страна тя е известна и под наименованията “Уске” и “Улцата”.
Пещерата се е образувала в седиментни скали /резултат от отлагане и последвало изменение на различни минерални вещества/ и пясъчници.
Общата и дължина е около 85м. Във вътрешността и се намират две зали, от които първата е с площ около 12 кв.м., а втората е по-малка. Липсват пещерни образования. На няколко места в залите пода е бил разкопаван-показател, че иманяри са търсели несметни богатства.
Легендите са свързани с уж пускането на кучето в пещерата и излизането му на отсрещния бряг на р.Струма няма нищо общо с твърдението, че разклоненията на всичко преминаха под дъното на реката. Цялата пещера е суха, без друг изход и тези факти опровергават горното твърдение.
Тя може да се посети като при първите къщи на с.Четирци /идвайки от с.Невестино/ се тръгне по черния път вляво, което преминавайки покрай ливади, овощни и зеленчукови градини и преминал в пътечка за около 10-15 минути достига до пещерата, чиито отвор зее на левия бряг на р.Елешница.
Ако за евентуалните посетители на това представляват интересни археологически находки, то в местността “Градището”, на един километър югозападно от селото, също и на левия бряг на р.Елешница, могат да се посетят и останките от късноантична и ранносредновековна крепост.
Селото е добре обезпечено с обществен автобусен транспорт до гр.Кюстендил и гр.Благоевград.

КАДРОВСКАТА КРЕПОСТ

По тясна стръмна пътечка започваща от водослива на реките Лева и Десна над с.Кадровица, за около 1.15 ч.пеша в югозападна посока може да се посетят останки от късноантичната крепост, намираща се в местността “Градището” , в непосредствена близост до махала “Дълги рид”.
На струмен рид особено на север към долината на Десната река , североизточен спусък на Брезовия дял от Осоговската планина, частично обрасъл с букова гора и на площ около 10 дка.все още се очертава част от крепостния зид, изграден от ломени камъни и хоросан. Предполага се , че купчините камъни струпани от южната страна на рида са останки от стражевите кули.Под изобилната шума и изгнилата листна маса все още може да се срещнат остатъци от строителна и битова керамика.
Днес огромни дупки в руините на крепостта свидетелстват за похожденията на иманярите.
Село Кадровица се свързва с 26 километра асфалтов път с гр. Кюстендил.Обществен автобусен транспорт до селата има в дните понеделник, сряда, събота и неделя.

РЕЗЕРВАТЪТ “ГАБРА”

Един от най-старите резервати в страната и най-старият в Кюстендилския район “Габра” е разположен в северозападната издънка на Влахина планина, в местността “Малкият средок” в землището на с.Църварица.
Обявяването му за такова е извършено през 1949 г. с цел да се запази естествената вековна гора от черен бор с извънредно ценни качества - прави гладки дебелина със средна височина около 25 м., а отделни екземпляри и над 35 м. и с извънредно висока кълняемост на семената му.По тези си качества той държи изключително предимство пред сходните резервати за черен бор в Кърджалийския регион.
През 1998 година специалисти от гр.София актуализираха резервата и подновиха маркировката му.
Средната му надморска височина е в порядъка на 900-1100 м., а средната възраст на гората - 120-140 г. Наред с черния бор в дървесния състав на гората със северозападно изложение се срещат бук, зимен дъб, цер, благун и други единични дървета.
В рамките на страната и единствено в резервата се среща македонският дъб. Редом с него е и планинският явор / жемелия /, който е обявен за балкански ендемит.
Резерватът е безводен като изключим кладенчето в горната му част, току под граничната линия с република Македония.
Дивечовото богатство на резервата е главно диви свине, сърни, вълци, лисици и др.
Посетителите на резервата, но и любителите на цветята ще останат очаровани от пъстрия килим, простиращ се по малките полянки в горната му част .
Освен съсънката и етненската тлъстига е включена в европейския списък на ендемитните растения в резервата растат 7 вида балкански растителни ендемити.
Основен изходен пункт за резервата ело село Църварица, докъдето 4 пъти дневно пътува автобус от град Кюстендил.По около 5,5 км.черен път преминаващ през махалите “Дебочичка” и “Маринковска” но с колата с повишена проходимост може да се достигне до източната част на резервата.При същите параметри но откъм недалечната “Веселинци” може да се посети западната му част.
Тъй като резерватът се намира в непосредствена близост до република Македония, то е наложително посетителите на същия да потърсят съдействие от органите на Гранична полиция, намиращи се на контролно - пропускателния пункт пред с. Църварица

ЕЛЕНИН КАМЪК

В наниза от природни бисери в родния край, достойно място заема така нареченият Еленин камък , намиращ се на левия бряг на извиращата от връх Руен, Осоговска планина река Елешница, на около 3 км. от Чекански мост срещу течението на реката.
Природната забележителност представлява около 15 метра отвесна скала ,миеща се от три страни от бистрите бързотечни води на едва още отскубналата се от земната гръд река Елешница.Около скалата водите на реката се успокояват в малък сенчест вир.На върха на скалата без каквото да е почвата са израснали няколко самотни черноборови дървета от семена,донесени от поривите на вятъра от черноборовата гора край село Чеканец.
Местното население е създало редица легенди, свързани с името на скалата.Сред една от тях, бързо бягащ елен е скочил от скалата в бездната, а според друго по време на турското робство в пазвите на стъклото се укривала красавицата Елена от набезите на ухажвачите турци.
И до днес от устата на устата се носи преданието за заровените пари в малката скална седловина над скалата ,която се свързва с планинския хребет.Няколкократно иманяри безуспешно си опитват успеха.По-късно тези разкопки бяха използвани за монтиране на железорешетъчен стълб за високо въздействие за бившия минно-геоложки обект в с.Съжданик
Над и под Еленин камък често може да се срещне прикътани под дебелите дървесни сенки любителите - въдичари на пъстървата,а така също и берачите на лешници.
31 км.асфалтиран и маданов път през с.Невестино свързва град Кюстендил с Еленин камък.През по дълго трасе през с.с.Пелатиково и Раково се движи автобусен транспорт до мах.”Михови ханове” от с.Раково , откъдето по 5 км.път може да се стигне до Еленин амък.

В ОКОЛНОСТИТЕ НА СЕЛО СМОЛИЧАНО

Параклиса с.Смоличано

По баирите в източните ниски части на Осоговската планина, накитените една над друга са 18-те махали на малкото село Смоличано скътано в себе си редица природни забележителности.
През него тече богатата на пъстърва, най-дългата и най-голямата Осоговска река-Елешница, извираща се от връх Руен и вливаща се в р.Струма край с.Четирци.
На десния бряг на реката, сред буйна храстовидна растителност и стръмни бигорови скали, едва едва в местността “Манастира” църкорят водите на вече каптираните 2 карстови извора , чиито струйки образуват водопада “Света Ана”. Преданието говори, че в тази красива местност представлява съчетание на прекрасните ливади, бълбукащи чисти питейни води и вековни орехови и церови дървета е съществувал манастир изгорен и унищожен по време на потурчването на българите /1648 - 1687/.
По-малките от изворите са вградени в параклис, така че се лекуват и още по време на турското робство са дошли хиляди болни от Източна Македония, за да търпят изцеление.
Съгласно легендата, произходът на двата извора се запознава с трагичната съдба на единствената, тачена и уважавана между девете си братя и сестри Яна. яхъра и убила деветдесет коня. Братовата обич към единствената сестра Яна въпреки това, обаче страшните обвинения останала напреклонна.Злобата на Павлевица надделяла и над майчините и чувствата.За да обвини пък зълва си, убива мъжкото си дете. Едва тогава бащините чувства надвиват над братовите и Яна била разсечена на четири дела и разхвърлена на четири страни. Там гдето паднали Янините руси коси ,там изврели два студени кладенеца.
  В непосредствена близост до изворите през 1966 година е изградена хубава чешма с 12 чучура, а недалеч от нея извисяват силата на три грамадни ореха. Най - големият от тях е висок около 23м. с диаметър при основата на 1 м.височина 4 м.Общата корона на орехите обхваща площ от около 800 кв.м..
Красотата на района се допълва и от вековната цер извисява се на около 22м. височина и с обиколка при основата около 420 см..На около 600 см.височина церата се разклонява на три основни клона с дебелина около 70 - 80 см. Засега добавената на него табелка “Вековно дърво” предпазва от нежелани посегателства.
Любителите на археологически ценности също имат какво да видят в околностите на селото.Останки от късно античен крепостен зид личат на рида на около 1 км.източно под Бачовска махала, на левия бряг на р.Елешница. Останките - зид от ломени камъни споени с хоросан, счукана керемида и дребни камъчета са достъпни от север.
Подобни останки - от античен некропол има в местн.”Побиен камък”, от късно антична гробница в местността “Димкови воденици” и пр.
Предположеното около името на селото е свързано с намиращия се на каменни въглища в дола Свинарнико”, намиращ се над водопада, които частично са били експлоатирани в периода 1933-1935 год. С наименованието на „смолните камъни” местното население е назовавало въглищата.
32 км.шосе свързва с.Смоличано с гр.Кюстендил.В дните четвъртък, събота и неделя селото се обслужва от автобус на обществения транспорт.

СМОЛИЧКИЯТ ВОДОПАД “СВЕТА ЯНА”

Една от редко красивите природни забележителности, закътана в източните ниски дялове на Осоговската планина е водопадът “Света Яна” край с.Смоличано.
На десния бряг на най-дългата /59 км./ и най-големия /3,77 куб.м./сек.среден годишен отток при с.Ваксево /Осоговска река -Елешница, сред буйна храстовидна растителност и бигорови скали, в местността “Манастиро” църкорят водите на каптираните два карстови извора, чиито структури образуват водопадчето “Света Яна”.
По-малките от изворите са вградени в параклис, така че се лекуват и още по време на турското робство са дошли хиляди болни от Източна Македония, за да търпят изцеление.
Съгласно преданието, красивата местност около водопада представлява съчетание на прекрасните ливади, бълбукащи чисти питейни води и вековни орехови и церови дървета е съществувал манастир изгорен и унищожен по време на нашето турско робство.
В непосредствена близост до изворите през 1966 година е изградена хубава чешма с 12 чучура.
32 км.шосе свързва с.Смоличано с гр.Кюстендил.В дните четвъртък, събота и неделя селото се обслужва от автобус на обществения транспорт.

ВЕКОВНИТЕ ДЪРВЕТА - НЕМИ СВИДЕТЕЛИ НА ВЕКОВЕТЕ

 

Изходният ни пункт е магазинът в с.Долно Тишаново.По-късно се над магазина стръмна пътека преминава покрай Ивановска махала.На 200 метра от голямата поляна, с растящ самотен орех , движейки се на изток по билото в иглолистната гора достигаме за около 40 мин. до известната в района “Маргитина дъбица”, украсена с природозащитна табелка с емблема - силуета на изчезналия вече скален орел и с надпис “Вековно дърво” .
Дървото е с височина около 20 метра .На 1м. над земята обиколката на дънера е 620 см., а короната и заема площ около 25 кв.м..На 2,5 м. от земята започват 10-на големи клона с дебелина 50 -70 см. с много разклонения.Предполага се, че възрастта и е над 400 години.
С оглед да се даде възможност за подобряване на дъбицата , всички иглолистни дървета влизат в обсега на короната и с височина 10 - на метра са изрязани. В района на короната растат дребни иглолистни, дъбови и букови храсти.
Местното население разказва няколко легенди за дъбицата.Най - популярната среща в далечното минало с хубавата мома Маргита.Местният турски велможа я харесал и поръчал да му я доведат.Тя обаче излабяга и се скрила в гората.Заловена, за наказание и извадиха едното око и аз за дъбвързахте за дъбвързахте, за да бъде изядена от зверовете.
Оттук за около 40 мин. пеша се слиза до бившето училище в с.Долно Тишаново, откъдето по долината на р.Джебрана и след това явно по хребета се отива в с.Горно Тишаново.Тук в местността “Бабалето”, макар и с оголени корени от близкото дере, над 300 - годишна цер е разперила огромна корона на площ около 450 кв.м.Височината му е около 17м. и обиколка на дънера 590см. На височина 6м. церът се разклонява на 8 - 9 клона, два от които са с дебелина над 80 см.
До края може да се стигне и по 3 км.асфалтиран път започващ от с.Долно Тишаново.
На около 3 км. от с.Долно Тишаново, по черен път се достига и до вековна цер в махала “Найденска” с височина 15 м., обиколка 345м. и с корона около 240 кв.м.
В съседното село Илия на около 3 км. от центъра на този, над махала “Делийска” в местността “Църквището”, увековечени с малък параклис извисяват силата на 3 вековни цера с височина около 9 m. обиколка от 2.10м. до 3.00м. и обща корона около 550 кв.м.
На 300м. точно от махала “Делийска” се открива зимен дъб с височина около 9 м., обиколка на дънера 5 м. и с корона 2.20 кв.м.
В съседното село Ветрен в местността “Гробището” също издига снага вековен с обиколка около 4м. , височина 12м. и корона с площ 340 кв.м.
И не в последна сметка, в смоличано в района на църквата “Св.Йоаким и Ана” извисяват силата на три орехови дървета - столетници с височина 22 - 23 м., обиколка средно около 4 м. и обща корона около 800 кв.м.В непосредствена близост до тях е и вековен цер с височина 22 м.,обиколка 4.20 м и корона около 460 кв.м.